ВЪЗМОЖНА ЛИ Е ПРОМЯНА ОТ ВТОРИ РЕД В СОЦИАЛНИТЕ ДОМОВЕ В БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ДА ДОВЕДЕ ДО ТЯХНОТО ЗАКРИВАНЕ?
От няколко години държавни институции и неправителствени организации подеха конкретни действия относно изграждане на национална стратегия за закрила на детето. Инициативите, свързани с тази амбициозна идея, се базират на международния опит в това отношение, който се адаптира към нашите условия. Една от насоките в стратегията е подобряване на живота на деца, лишени от родителски грижи. Промените в Семейния кодекс, влизането в сила на Закон за закрила на детето, създаването и разширяването на структури, които подпомагат реализирането им, общественото дискутиране на проблемите и трудностите, финансовата подкрепа от страна на фондации, асоциации и други организации, както и отпускането на различни социални помощи от Министерството на труда и социалните грижи, са някои от стъпките в тази насока. Това до голяма степен е твърде сложна задача, обусловена от конкретните социални и битови условия, липсата на опит в това отношение и дългогодишната незаинтересованост както на инсгитуционално, така и на персонално равнище.
Основните усилия са насочени към към реализирането на процеса на окончателно връщане на децата от социалните домове при биологичните им семейства или при роднини, който бива определен като "реинтеграция", "реставрация" или "рехабилитация". Семейството е най - естествената среда за едно дете. Естествената, но не винаги най - добрата. Тук възниква и въпросът дали и най - лошото семейство е по - добро от най - добрата институция.
Практиката на Западноевропейските страни, които имат съвременно законодателство, което гарантира правата на децата, показва, че в подобни социални институции има една много малка част изоставени деца, а преобладаващата част са настанени временно от детски съдия, докато се намери най - подходящото за тях решение - настаняване в приемно семейство от точно определен тип или връщане на биологичните родители, които са доказали, че не представляват повече заплаха за психическото и физическото развитие на детето.
Много малка част от настанените в институционализирани домове в България деца са сираци или имат родители, които страдат от хронични или тежки заболявания. В по - голямата част това са деца, чиито родители, са способни да ги отгледат и да им дарят обич, но са изправени пред социални, битови или индивидуални трудности. Един от основните белези на развитото общество е начинът, по който се отнася към децата в неравностойно положение. Приемането на стрЕ1ната ни като пълноправен член на Европейския съюз, предпоставя, разрешаването на проблемите, свързани с тези деца, като приоритетно.
Инициативата всяко дете да бъде отгледано и възпитано в семейна среда е идеален пример за модел на ограничено развитие, като се достига до относително плато.
През последните години има много процеси на позитивна обратна връзка, които дават надежда, че би могла да се осъществи промяна.
Отчитането на специфичните психологически характеристики на институционализираните деца - сериозен емоционален дефицит, поведенчески разтройсгва и задръжка в интелектуалното развитие, поради ранна раздяла, недобре качество на родителски грижи и липса на обич, привързаност и подкрепа и т.н., водят до търсене на начини за проедоляването им чрез откриването на работни места за съответни специалисти, което води до повишаване на качеството на грижите в специализираните институции. Също така се изработват и изпълняват общи педагогически проекти.
Влизането в сила на Закона за закрила на детето през юни 2000 г. е друга важна сгъпка.
Наблюдава се положителна промяна на отношението на обществото към децата от тези домове, намаляване на безразличието и желание за подпомагане.
Рс1зработването на програми за превенция на изоставянето - например създаването на "Звено Майка и бебе", което предполага подкрепа на бременни момичета и млади самотни майки и на деца им, като основната цел е развиване на привързаност. Проекти "Деца и семейство", съгласно които социалните работници помагат на детето и семейството да се адаптират към съвместен живот и да въсганозят обичайната семейна динамика по съответен "план за грижи" и т.н.
В някои райони децата, лишени от родителски грижи посещават детски ясли и градини, заедно с деца, които възпитавани в семейна среда, което намалява усещането за изолираност и различие.
Развиват се и алтернативни грижи за деца и услуги за техните семейства от страна на социално министерство, агенцията за закрила на детето и на различни неправителствени организации.
Въвежда се нова форма за възпитание и отглеждане на деца, лишени времено или постоянно от родителска грижа - приемни семейства. Факт е, че в някои страни това е регламентирано като професия.
С1>здаването и подпомагането на БОБ селища, където целта е създаването среда, възможно най - близка до семейната.
Естествено, паралелно се наблюдават и процеси на негативна обратна връзка.
Макар условията за живот в домовете да се подобряват, благодарение на даренията, които получават, все още има недостиг на персонал за полагане йа индивидуални грижи за всяко дете, недостатъчно качествена храна, Оскъдни средства за провеждане на учебно - възпитателен процес.
Според Закона за закрила на детето отговорност за защитата на правата на детето са Агенция за закрила на детето и специалните отдели към службите За социално подпомагане в общините. Това създава предпоставки за напрежение в работата, особено в специалните отдели, тъй като тяхната издръжка зависи от
бюджета на общините и цялата система за защита на правата на децата няма поне относителна независимост.
Социалният дом все още е място, което дава сигурност, безопасност и стабилност, както и задоволяване на материалните потребности на детето.
Липсва подкрепа за деца и младежи, напускащи институциите, с оглед тяхната подготовка за самостоятелен живот и социална интгерация.
Също така съществува нагласа, че когато родителите нямат възможност или силно желание да отгледат децата си, държавата е длъжна да стори това вместо тях.
СЕРИОЗНИ проблеми също така са липсата на жилище, безработица, безразличието на социалните ведомствата.
Липсата на желание у българите да осиновяват деца, което е породено от нагласата, че ако не можеш да имаш деца си "дефектен", прекалената претенциозност относно осиновяваното дете (проучвания на родословното дърво, изследвания за наследствени и настоящи заболявания, очакванията относно външния вид на детето).
Пример за механизъм на отсрочено действие би могъл да бъде еднократните помощи,, които се дават на родителите, за да приберат децата, но всъщност тези пари отиват за техни лични нужди; както и приемането на децата от непознати за тях семейства по коледни или други празници.
Справяне с проблемите, което поражда повече проблеми. Социалните работници, в унисон с последните тенденции към интегриране и социализиране на децата от институционализирани домове, напоследък работят усилено да върнат децата при техни родители или роднини. Те не проучват задълбочено мотивацията на родителите, желанията на децата, средата в която попадат, както и проблемите с които трябва да се справят. Често децата попадат в семейна обстановка, която им е чужда и е изключително нездравословна за тях. ОбикноЕюно родителите не са загрижени за детето, а за социалните помощи, които получават когато то живее при тях. Липсва трезва и реална оценка на риска в семейството. Естествено това е обусловено от липса на време, лична мотивираност, финансиране и на придобити умения за цялостно подпомагане на семейството да се събере отново.
Все повече се утежнява процедурата по осиновяване на дете, най - вече с новите промени в Семейния Кодекс.
Приемните семейства все още е форма, която тепърва ще се заработи и още не е ясно доколко ще отговаря на интересите и нуждите на децата.
За да се реализира прояна от втори ред е необходимо преди всичко промяна в нагласите ни към децата, които живеят в Пези домове - чеса по - различни, че имат по - малко шансове и т.н.
Изключително важна е екипната подпомагаща райхзта с децата - Предлагане на адекватни начини за справяне с изолираността и самотата, с Загубата и болката, с гнева, с факта, че са изоставени, с ниското самочувствие, с перманетната нестабилност, породена от постоянното местене, с чувството за
вина. Тъл като най - често срещат проблеми с липсата на доверие и с наличието на срам и депресия. Важно е да им се помогне да разберат, че оскърбленията от миналото им не са тяхна грешка, че не са виновни. Това предполага по - голяма загриженост от страна на хората, ангажирани в социалните домове.
Необходимо е консултативна работа с кандидат - осиновители или провеждането на курсове за тях, където да си изяснят своята мотивация, очаквания, как да се държат с детето, как да го приобщат и т.н.
Необходимо е създаването на Съд за малолетни, който да съблюдава зачитането на личното им достойнство и да защитава правата му.
Да се прилага процедурата по отнемане на родителски права стриктно и по - често.
Важно е социалните работници да следят дали родителите се грижат за детето, дали се задоволяват елементарните му нужди, т.е. дали се спазват правата на детето.
Естествено една такава промяна от втори ред е трудно осъществима, но не и невъзможна. За реализирането й се изисква доста дълъг период от време, постоянство, финансиране, много усилия и най - вече обединяване и съгласуване на усилията на държавните институции и на неправителствените организации, както и голяма личностна мотивация у различните представители на тези структури.
Калина Иванова Рангелова