НЕОБХОДИМОСТТА ДА ЗНАЕШ ЗА КОРЕНИТЕ СИ
Коренте са част от растението — дори и да не ги виждаш. Биологичните родители са част от мен — дори и да не ги помня. Знаеш, че това е истина. Аз знам, че това е истина.
Но до какво води тя?
Децата, които са разделени от биологичните си родители често губят три парчета от пъзела на живота си — рожденната майка, рожденния баща и отговор на въпроса защо са били изоставени.
Някои деца сами се научават как да се справят с тези празноти. Те стават част от живота им. Те са свободни да нарисуват своя собствена картина за миналото си. Те могат да избират отговора, който им харесва - добрият или лошият.
Други деца срещат трудности в тази ситуация. Да бъдеш изоставен с всички въпроси е най-лошото нещо, което може да се случи на едно дете. То е изоставено с въпросите, а много често иска факти. И дълбоко в сърцето си то винаги ще пита:
На кого мога да се доверя? В какво мога наистина да вярвам? Къде е моето място?
Историята за миналото на детето често е много тъжна история. Животът е тежък! Понякога си мислиш, че е по-добре за детето да не знае истината. Но когато детето задава трудни въпроси, не го лъжете само, за да го накарате да се чувства по - добре. Защото няма да се получи. Вместо това детето ще бъде “изоставено” още един път. Защото дълбоко в себе си то знае каква е истината...
Може да се окаже много трудно да застанем лице в лице с истината. Но дете, което знае за миналото си и получава подкрепа и любов от хората около него, много често разбира по-добре себе си и това кой е той. Корените му дават увереност и сигурност в живота. Често трябва да мине време, но може би това е единственият път...
Детето е в правото си да знае колкото може повече за живота си.
Конвенцията за правата на детето, чл.7:”Детето трябва веднага след раждането си да бъде регистрирано и има право на име, на националност и право да знае и да бъде отглеждано от родители”
За някои деца е достатъчно да знаят, че там някъде, има папка с информация. Тогава е до техен избор дали да прочетат за миналото си и кога да го направят. Желанието да знаеш за биологичните си родители не бива да се свързва с желание да^ си върнеш живота, който веднъж вече са изгубили. Може би една снимка на биологичните родители или просто да знаят имената им е това, което им трябва.
Да документираш миналото на детето е също и начин да покажеш колко важно е това. Това е като да покажеш, че децата са важни, че ги уважаваш. Тогава ще по-лесно за тях да уважават себе си.
Откъде знам, че това е истина? Това не цялата истина, а само част от нея — и на мен ми е достатъчна.
Научих много за това от работата си в Центъра за осиновявания, опитвайки се да помогна на осиновени деца, които искат да знаят повече за миналото си. Те искаха да знаят за корените си. Не защото не харесваха осиновителите си, а защото искаха да знаят повече за себе си. Обикновено осиновителите ги подкрепят изцяло.
И като осиновена аз самата зная от моя личен опит какво е да не знаеш нищо за миналото си. Но благодарение на добрата документация в Корея, аз също така знам какво е да видиш собствената си история и да видиш биологочните си родители действително. Тогава аз наистина разбрах калво значи да подредиш трите липсващи парченца от пъзела.
Ние, осиновените сме били изоставени, но не ни съжалявайте, защото също така сме обичани. Ние сме шведи, но ако ни подкрепяте и помагате, можем да имаме две култури и да се чувстваме също и корейци, коломбийци, българи...
Така че помнете:
Корените са част от растението — дори и да не ги виждаме. Биологичните родители са част от мен — дори и да не ги помня. Знаеш, че това е вярно. Аз знам, че това е вярно. И имаме възможност да работим заедно, защото има много осиновени деца, които искат да знаят за корените си.